петък, 26 август 2011 г.

Коледа

Коледа е народното название на християнския празник Рождество Христово. Наричан е още Божик или Божич. На латински “calendae” означава първият ден от месеца. Римляните са празнували първите дни на януари шумно и тържествено като рождество на слънцето. През IV век Коледа става важен християнски празник в народния календар и се свързва с раждането на Исус Христос. Във връзка с Коледа има много обичаи, вярвания и пожелания, които символично или магично целят да осигурят благоденствие през настъпващата Нова година.

Празникът започва на 24 декември – Малка Коледа. Рано сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга, наречена коледарка и на групи малчуганите започват да обхождат къщите. Тропат на вратите с тоягите и казват: „Бог се роди, Коледо!“ Домакинята сипва с шепа жито по тях и ги дарява с кравайчета.

През деня се месят различни видове обредни хлябове. Правят се тиквеник и ушав от сливи, готвят се сърми (за да се въдят кокошките), поднасят се грозде и смокини. Тепсията с тиквеника се носи в пчелина и там се завива крайшника, за да се роят пчелите.

Основни обичаи на Коледа са трапезата на Бъдни вечер, нощното бдене и поддържането на домашния огън (Бъдник) и коледуването. То започва след трапезата на Бъдни вечер (посред нощ) и продължава до разсъмване с тържествено честитене на Рождество Христово. Групи момци, наричани коледари, обхождат домовете и пеят песни с благопожелания. Коледарските песни прославят труда и любовта към човека. Те се разучават още през коледните пости (от Игнажден). Коледарите се разделят на чети по десетина души и си разпределят предварително махалите. В Софийско четата се състои от старец, баба, гайдар, трохобер и 4 певци. Старецът води четата като е обут в широки шалвари, накичен е със звънни по лактите и ръцете и носи топус с дълга дръжка. Бабата е облечена като невеста от друг край и е обкичена с цветя. Тя се върти около стареца, който я брани от коледарите, преструва се на болна и на стара жена. Гайдарят свири, трохобера събира в торба подарените краваи, а певците отпяват двама по двама песните. Около групата се въртят още двама, трима души – мечки (котки), те подражават на котката с мяукане и на други животни. Коледарските песни са обреден цикъл, развит по-широко в източните добружански райони. След като домакинята дари коледарите, старецът вдига кравая и произнася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Има поверие, че не е хубаво да се срещат две групи коледари, защото през лятото ще вали град. Обичаят коледуване е разпространен из цяла България с малки видоизменения.

На 25 декември е Голяма Коледа. Всеки домакин гледа в къщи да влезе най-напред момиче или млада жена, та агнетата да бъдат все женски. Още от сутринта всеки се облажава с печено врабче хванато през постите, за да бъде лек като врабче през годината. На обяда най-напред се пие блага ракия, при което по-младите я поемат от по-старите и им целуват ръка. После всички ядът, пият вино и пеят песни „на Коледа“. На Коледа се коли прасето и трапезата не се вдига през целия ден. Когато домакинът стане от масата, той ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата.

Днес Коледа и Великден за православните християни са най-големите църковни празници. При католиците и протестантите Рождество Христово е по-големият празник. Коледа се свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа.

На Коледа имен ден имат всички с имената Христо, Радослав, Божидар, Емил, Емануил, Християн, Ренета, Християна, Кристиян, Кристияна, Кристина, Христина и други.

Не пропускайте да честитите празника с нашите пожелания за Коледа или да прочетете Коледни стихове.